Когато вулканите изригнат, когато вълни като стени
връхлитат, а земята във едно е с небето...
...душата ми в покой заспива и сънува,
свойта сватба с русалка самодива!

Нямо е и тихо в дълбините, там се раждат дните
на новото начало. На живота с хриле.
Ръцете губят форма, перки на делфин са,
гърдите ми обсипани са с безбройни люспи.

Потъвам, стигам до дома си!
Корабът прояден от течения и морски твари
чака младоженците и опиянени гости.
Тишината е погълнала и шествие и дъно бяло.
 
Когато почва ритуала в отрупаният кораб с корали,
аз притискам моята русалка в прегръдка и вола
носи се през чистите води на океана,
идва от където аз предадох се на сънища и жажди!

Стихиите щом свършат танца смъртоносен,
сънят умира пак безвреме и остават ми очите
отново насълзени, загубили за винаги там нейде
сладък блян, поръсен с вода солена...