Няма да те гоня скъпа, из чаршафите покрити с твоя пърхут изобилен,
няма те търся сред мъглата от среднощните ти просълзяващи подпръцки!
Ще се крия във килера с труповете миши за да ме подмине мириса ти силен,
ще се гмурна в бидето с кафяви пръски за да му избягам на гъза ти гръцки.

Никога не ще забравя ласките ти мазни от които се обривах всяка нощ,
никога не ще отмия вкисналата пот от твоята космата суха слива!
Дори да тичам и със скоростта на светлината пак ще я усещам лоената твоя мощ,
дори очите да си избода с бормашина пак ще виждам как ме душиш с зурлата си миризлива.

Ще се предам на края, ще се оставя да ме целиш с превръзките си дамски втора употреба.
Ще се свлека в краката ти космати с аромат на развалени сепия, скумрия.
И ще моля аз за милост и пощада, потънал в лигите ти с цвят на жълта охра, д"еба!
И ще се покрия със гнойта от твоите безбройни пъпки, и като свиня сред твоите меса ще рия...

Докарал си го:)