Някои вярват, че вятъра е следствие на физично явление, други вярват, че вятъра е дух.
Някои хвърлят думите си сред хората, убивайки магията.
Някои раждат магията без да хабят думи.
Някои сеят семето на съмнението и жънат жлъч и печал.
Някои берат в гората естественото и пълнят кошниците на другите.
Някои търсят в работата си покой и милост.
Някои не се страхуват и не им се налага да просят.
Някои изпитват ужас от образа си в огледалото.
Някои не гледат на зад, подмамени от идващото.
Някои се дразнят от крясъка на птицата.
Някои спят с песента на славея.
Някои отиват до морето да покажат състоятелност.
Някои се сливат с вълните за да се пречистят.
Някои късат връзките с приятелите си, за да се почувстват горди.
Някои сядат до болния, за да изцелят и себе си.
Някои се лутат сред мъгляви терзания и губят настоящето.
Някои танцуват голи с Луната и не мислят за хорските храчки.
Когато свещта угасне без вятър и полъх, кой погълна пламъка?

a nqkoi prosto iskat lubov...haresa mi mnogo....