Охра и синьо. Ако не е магия, значи е музика. Водите на морето с пясъчните дюни, със скалите и приглушените им светлосенки в мидено кафяво, потапящи се в тъмно лилави дълбини. Небе, кристално небе и заоблените могили на пустинната планина. Високите езерни очи пръснати сред върховете и изсъхналите остри треви. Охра и синьо. Влиза през сините ми очи и излиза през кожата ми от охра. Музика. Ненаситно съзерцание, струните на самотния вятър, безграничен взор и шепот на спокоен полъх. Гмуркаш се сред солените вълни, стигаш песъчливото дъно с танцуващи риби, после се появяват по-тъмните скали и дебнещите октоподи. Вървиш под синьото небе и не смееш да погледнеш на горе, защото ще удавиш очите си в изкрящия наситен цвят, пориш тревата висока до кръста ти и галиш с длани върховете й.
Загубил съм се сред фантазията и реалността. Смесица от спомени и бъдещи видения. Толкова е кратко настоящето, че винаги съм го пропускал и после ми остават единствено охрата и синьото от миналото и охрата и синьото, които ме очакват някъде, играейки циничните си игри с времето. За моя сметка.
Изплувам и крача в тълпа посърнали хора. Сиво небе, кален многолюден пазар, мравуняк от грижи и тревоги. Дебело облечена жена стои пред шперплатена маса и продава книги по два лева. При нея няма опашка, няма навалица. Скривам се от реката забързани човеци и погледа ми шари върху старите заглавия. Избирам две, плащам и продължавам. Едната съм я чел, другата не. Първата е на Вонегът “Точния мерник”, втората е “Старите моряци” на Жоржи Амаду. Вонегът почва с “Към още неродените, към всички невинни прашинки от безликото небитие: Бъдете нащрек за признаци на живот!”. А Амаду с “Всеки да се погрижи за своето собствено погребение – няма нищо невъзможно в това.”. И двете ми харесват. Като охрата и синьото.
След двумесечни проверки по сергиите, най-после едни мили хорица (мисля, че бяха семейство) подредиха сред другите грудки, корени и билки търсената от мен земна ябълка. Два найлонови плика по килограм. Ето за тези пакети обикалях пазара веднъж седмично. Всичко друго бях набавил, всичко друго ме чакаше складирано на две, три места из приятели и с двата килограма земна ябълка завърших приготовлението си. Бях готов, сега започваше сбогуването. Трябваше да се опитам да остана в рамките на реалността още тридесет дни, трябваше да изиграя последната си роля в света на забързаните човечета с безценните хартийки по джобове и трезори. Образът на тих, отнесен луд, но добродушен, незабележим. “Спете спокойно, обществото е в безопасност!”.
Тридесет дни до първата крачка към свободата. Измислена от мен свобода, мечтана от мен и вътре в мен – лично моя свобода, но това не я правеше нереална, напротив! Щом кръвта ми циркулира из месищата ми и сърцето я изпомпва в кръвоносните съдове, които стигаха даже до кожата и очите ми, значи МОЯТА свобода е някъде там и чака мен, само мен и никой, освен мен, не може да я намери и убие. Грудките на земната ябълка бяха в светла охра, нежна и почти прозрачна, а пликчетата бяха сини!
Платих шест лева за двата килограма и продължих към колата слушайки релаксираща музика в слушалките на телефона си. Слушалките! Скоро Белия дом декларира официално, че няма доказателства за съществуването на извънземни. Щях да умра от смях. От къде човеците имат такова самочувствие, че решават всичко на базата на доказателствата, които ТЕ имат?! Защо човеците си мислим, че някой във Вселената е длъжен да споделя с нас каквито и да е доказателства?! Безкрайността срещу хората?! Още се спуквам от смях като си представя костюмарите от Белия дом как обясняват поредната простотия, която им е хрумнала. Мисля, че изявленията от тази институция трябва да се излъчват в рамките на “Аз съм сънчо” с червена точка горе в дясно – не се препоръчва за човеци над седем години! Да. И така – слушалките ми! Те бяха моето доказателство, че извънземни има …или поне духове.
Опъвам ги в права линия от двете топчета през бутона за регулиране на звука до буксата. Изпънат кабел като струна. Докато слушам музика всичко е наред, проблемите идват след прибирането им и последващия опит да ги извадя в приблизително същия вид в какъвто съм ги сгънал. Никакъв шанс. В джоб, в жабката на колата, в сак, в чанта, до главата ми на нощното шкафче – няма значение! Слушалките винаги излизат така оплетени, че само наличието на невидими извънземни може да обясни сложните възли и предметите уловени сред тънките кабели. Всяко вадене на това странно устройство ми коства поне десет минути разплитане и много, ама много фантазия за да си обясня появата на тази мрежа от безкрайна плетеница. Ако с това си безчинство извънземните искат да ни дадат доказателства за тяхното съществуване – майната им!
Изнервям се, защото остарявам. За това и ще се оттегля в планината. Защото вече и жените ме изнервят. Вече не забелязвам с похот поклащащите се задници, а се дразня от безкрайното нестихващо женско бръщолевене. Сигурен признак, че съм остарял.
Сини копринени чаршафи и две преплетени тела в охра. Евтин бардак, бърз секс. Все по-често се крия при курвите, жените около мен ме плашат с изискванията си и претенциите си. Дотягат ми, изнервят ме като преплетени слушалки. Аз искам просто да слушам музика. Последната жена с която спах, не спря да ми разказва за някаква премиера на Теди Москов, която гледала на скоро, а аз през цялото време се сдържах да не избухна. Мамка му, аз съм дошъл да чукам теб, не Теди Москов, ако исках да чукам Теди Москов нямаше да дойда по нощите в апартамента ти, точно в твоя апартамент! Не обаче, трябваше да изтърпя докрай критическия анализ на постановката на човек, който не исках да чукам, от човек който исках да чукам. До това води безплатния секс!
Охра и синьо. Когато ги смесиш се получава едно тихо пастелно зелено. Тихо, спокойно и съзерцаващо. От върхът, от дълбините, върху възглавницата, сред пазара. Примигваш с очи и вече нищо не е същото…
П.П. Земната ябълка (Helianthus tuberosus) или позната като топинамбур, земна гулия, земната круша е многогодишно тревисто растение от един и същи род и семейство със слънчогледа (сем. Asteraceae). До скоро беше малко известено и не оценено от земеделските производители.
Грудките на земната ябълка на вкус могат да заменят картофите. Земната ябълка има няколко важни предимства в сравнение с картофите. Тя не боледува от фитофтора (Phytophthora) и не й вреди бича на картофите – колорадския бръмбар.
Грудките на земната ябълка растат до ноември, след това е добре да се обират колкото е възможно по-късно, за да се даде възможност на хранителните вещества от надземната част на растението да преминат в грудката. Но ако по някаква причина сте отложили събирането на земната ябълка до пролетта, то трябва стъблата на земната ябълка да се скосят на височина 50 см., като се оставят пънове за задържане на снега. Тези пънове ще ви помогнат да намерите точно мястото с грудките през пролетта. При добри грижи в плодородна площ от всяко растение земна ябълка може да се съберат до 6 кг. грудки.
Събраните грудки на открито бързо изсъхват. Грудки се съхраняват в мазе при температура около нула градуса и относителна влажност 85-95%, зариват се с влажен пясък или пръст, или на купчина, покривайки ги с пръст или сняг.
Но най-добрия и най-лесния начин за съхраняване на грудки от земна ябълка е като ги извадените от земята не есента, а през пролетта. В допълнение, през пролетта реколтата винаги е много по-голяма от есента, защото грудките в земята растат до замръзването на земята. Оставени през зимата в земята грудки на земната ябълка многократно се замразяват и размразяват, но запазват своята кълняемост.
А извадените направо през пролетта грудки от земна ябълка, след като снегът се стопи и леко се размрази земята, на вкус дори са по-добри, отколкото извадените през есента в периода на прибиране на реколтата. През пролетта дефицита от витамини се попълва от сочните и витаминозни грудки.
Грудките на земната ябълка са оцветени в охра и обичат синьото небе.
П.П.П Онзи ден гледах в Сатирата "Едно малко радио" - Стефан Москов е голям!24.10.2012 12:05
