Един приятел ми разказваше как веднъж в Родопите се наял с "компот" от гъби. От тези "странните" гъби, които те свързват с други, паралелни светове. Три дни се лутал из балкана без да може да намери селото в което живеел. Бил се с орли, с мечки, срещал самодиви, които още повече го обърквали за посоката, бягал от змии, намерил морски бряг с огромни вълни (в Родопите?!) и чак след три дни и три нощи се съвзел или намерил на стотина метра от къщата си.
Аз никога не съм опитвал от тези гъби, защото знам, че не са за всеки. Слаби са ми спатиите на мен, ако хапна ще се побъркам и никога няма да мога да се върна в нашия свят. Не, че ще е някаква огромна загуба, ама пустия му страх човешки. Така е. Единственото сигурно нещо в този живот е, че ще умрем, но всички изпитват ужас от този простичък факт. Най-безсмисленият страх. Та и аз така с гъбите, не знам какво ще последва и за това ме е страх. Обаче съм сигурен, че по-зле няма как да бъде. Защо Господ си прави тази гавра с човешкия род и ни оставя да превърнем рая в ад?
Този мой приятел е смел мъж, безумно смел. Обществото на Лицемерието и Лъжата би го посочило с пръст и би изкряскало грозно- наркоман, но аз знам, че това няма да бъде вярно, а просто удобно. В днешни дни смелостта бива назовавана с какви ли не обидни думи сякаш е порок, сякаш е смъртен грях. Щом обществото не разбира нещо, то веднага е приготвило скрит кинжал…осъдителна присъда, безцеремонна и окончателна. Обществото?! Сбор от лайна, говна и фекалии. Страхливи лайна, говна и фекалии. Не посочвам само едно от определенията (което би било достатъчно), защото ми звучи незавършено, бедно или постно.
Светът на парите е най-голямата човешка заблуда, пораждаща всичките ни страхове и кошмари. Може да звучи плоско и наивно, но аз съм убеден, че парите са в основата на човешкия апокалипсис. Трябва ти един “компот” от гъби за да разбереш това. И много смелост. Така знам от моя приятел.
Предложиха ми работа в една таверна на остров Тасос като помощник готвач, ако потвърди гръка
се изстрелвам със скоростта на светлината. Предложат ли ми да чистя обществени тоалетни край морето ще приема веднага, само да виждам веднъж на ден вълните и рибарските лодки. Така или иначе тук всичко е една голяма тоалетна, един голям кенеф…без море.
Морето е моят “компот” от гъби. Само в лодката, сам и далече от хората, се чувствам смел. Даже имам обратното на морската болест- сушава болест. Като стъпя на брега или кея и започва да ми се повръща. И не ми минава докато не се върна сред соления безкрай. Шантава работа, един обикновен софийски дришльо влюбен, зависим от крясъците на чайките. На сушата всички хора ме притесняват и отблъскват, а в лодката не. Махам весело на всеки рибар минаващ покрай мен. Аз в моята лодка, той в неговата. Може би, ако имах и на брега свободен, ненарушим периметър примерно от двайсетина метра, в който никой не може да влезе и да се доближи до мен с всичките си страхове, заблуди, с всичкото си отчаяние и болка, с всичките си съмнения и грехове преливащи като чума, живота ми щеше да е по-поносим. Уви, няма такъв филм.
И все си мисля- Господи, защо се ебаваш с мен плашейки ме с някакъв шибан ад? Ела сред нас и ще видиш, че няма нищо по-страшно от живота. Питай Сина си! Адските казани са детска игра в сравнение с това да се бориш за някакви хартийки с които да с купиш насъщния. Всеки проклет ден. Повечето хора са така, повечето хора вече не принадлежат на човешкия род, такъв какъвто ти си го създал, предполагам с най-добри намерения. Е, не ти се получи!
Сега, Господи, те съветвам (А!!! Съветвам Господ?!) да се насочиш към производство на гъбите, които ни измъкват от това тресавище без изход, всички имаме нужда да избягаме от този кошмар, всички имаме нужда от своя си “компот”. И забрави за ада, той е една красива илюзия. И гледай гъбките да са безплатни!
Само влюбените са защитени от всеобщата помия в която се давим. Защото са слепи, глухи и обезумели. Но и това е временно, даже вечната любов ни е отнета в днешни дни. Отнета или сами си я отнехме, погълнати от овчедушието, от сивото. Мога ли да се влюбвам отново и отново или с годините се изхабяваш и душата ти престава да усеща тръпката?
Цитирам по памет хулигана Буковски…” Лудите и пияниците са последните светци на нашето време.” И влюбените, и влюбените драги ми Чарлс. Да, смелостта е да изядеш гъбите без излишни въпроси и терзания, смелостта е лудост, страховете ни са нашия земен ад.
Ето. Сега се сетих отново. Последните думи на един от последните истински Свещени Хора папа Йоан Павел II - “ Не се страхувайте!”…да, той е разбрал!
Заминавам за Тасос…
Боже, дай всеки му гъбата насъщна,
пиянство
и любов.
И щастието високомерно от оня свят да се завръща!
Амин!
20.07.2011 16:07
