- Усещала ли си момента в който знаеш, че имаш всичко от което се нуждаеш?
 Той лежеше загледан в нищото. Отпуснат и вглъбен. От банята се чуваше как тя уринира. Вратата беше отворена и акустиката правеше чудеса от звуци.
 - За какво говориш, по дяволите?! - гласът й прозвуча ядосано.
 - Ами за това, че нямаш пари, живееш на заем, потънал си в говна, а се чувстваш добре. Разбираш ли?
 - Не! Ти си болен. И не бъркай твоя смешен живот с моя. Моля те! Прави разлика от уважение към моята вагина. - нямаше преднамереност в интонацията й. Просто констатация.
 - Понякога ми е жал за тебе. Не познаваш щастието, скрито сред мизерията. Това е гадно. Гледаш на обикновените  хората, като на нисши същества. А никога няма да усетиш тръпката, когато си облечена в " Армани".
 Тя излезе от банята. Гола и красива. Той я погледна и се усмихна, очарован от прелестите й.
 - Ти си луд. Ти си някакво изкопаемо. Не виждаш нещата пред очите си, а се взираш в някакви химери или твоя  лична идилия. - гърдите й бяха с божествени форми и с отличен размер.
 - Обожавам те!
 - Късно е. - тя се засмя. Малкото пъти, когато той виждаше усмивката й. - Сега трябва да бързам. Мъжът ми ме чака да се върна от командировка.
- Добре. Тръгвай и ме остави да се мъча, да маструбирам мрачно в мивката. - все пак стана от леглото, докато тя се обличаше. Призна пред себе си, че скъпите дрехи правеха нещата още по-красиви.
- Кога ще те видя отново? - не му се искаше да се разделят, като в стар френски филм.
 - Когато аз пожелая! Ще ти се обадя. - и затвори вратата на хотелската стая.
 Той си сипа от каната със старото уиски и запали от евтините си цигари. Сложи две бучки лед и отново се излегна в чаршафите, пропити от скъпите й парфюми.
 След минута щеше да е на улицата за да си търси работа за следващата седмица.

zdravei...kakvo pravi takava jena ...pri takav maj