Вървях към кея омотан в мушама. Вятърът си играеше с дъжда и по лицето ми се стичаха капките порой. Цигарата се намокри и скъса. Изплюх се и продължих. Морето беше бурно и дори в пристана,  лодките се люшкаха на горе, на долу. Бяха спрели ферибота. Придърпах въжето и се качих. Отключих ръждясалият катинар на каютата, напъхах се в нея, а дъждът удряше здраво покрива. Беше уютно. Притворих вратата и извадих от сандъка половин бутилка узо. Налях до горе вода и отпих. Прекрасно усещане. Пуснах на стария касетофон Вангелис. На касетката от край до край, бях записал само една композиция. "Pinta nina santa maria"! Музика за боговете. Беше по-силна от узото, по-изпълващо и по-красиво. Отпуснах се на леглото така както бях с мократа мушама. Нищо не можеше да спре мечтите ми. Чувствах се всесилен и спокоен. Нито една бурия не можеше да ме спре да прибера мрежите. Обичах морето, но сега бяхме врагове. Ако се прибера жив след два часа, отново ще си стиснем ръцете.
Надигнах шишето. Няма трезвени рибари, няма празни моряшки кръчми. Запалих двигателя и го оставих да загрее. Стихията беснееше неуморимо. Опънах тентата върху палубата. Нямаше да има голяма полза, но все е нещо. Вече бях мокър до кости, не ми пукаше. Отвързах въжетата и се отблъснах от кея.
 Вълните бяха огромни, но на големи паузи. Това беше в мой плюс. Спусках се, после се изкачвах. Двигателят бучеше борейки си и с морето и с вятъра. Разкрачих се и хванах здраво руля. На отиване щях да плувам срещу вълните, а на връщане щеше да е по-лесно. Ако Свети Никола беше с мен днес!
 Точно в този момент видях как се зададе чудовищна стена от бясно море. Островът все още се виждаше, но бях на миля вече на вътре. Извъртях лодката под ъгъл спрямо пет метровата вълна и намалих скоростта. Изчаквах момента на пропадането преди да връхлети, преди сблъсъка. Нямах време да се уплаша или да ме обземе паника. Просто правех необходимото без да съзнавам реалната опасност, бях длъжен да се върна с улов и това ме превърна в  слепец. Лодката забоде нос в падината и аз дадох пълна газ. Започна изкачването, виждах само сивото небе. Ръцете ми се вкопчиха в руля. За миг всичко утихна, за миг времето спря. През главата ми минаха хиляди мисли. Сякаш момента застина, а аз, облян в ледена вода, се борех със собствените си демони, превърнали се в тази вълна-убиец.
 После прехвърлих хребета, лодката увисна, застана на кантар и се спусна по отминаващото чудовище. Оцеляхме. И аз, и лодката, и мечтите ми. Морето протегна ръка към мене, а Свети Никола се усмихваше загадъчно от иконата, закована до руля. Чух Вангелис от каютата, въпреки тътена на стихията. Или така ми се стори?!
 Pinta nina santa maria...

pak kato ne si se udavil

molq ti se...mahni tazi snimka..vse edno demon vijdam na neq

Всъщност аз съм демон, до сега се прикривах, но твоята женска интуиция ме разкри! Иги, не се бой от мене, теб няма да закачам :))))

Страхотен разказ! Докато го четях имах чувството че всичко това се случва в момента с мен.

Бог и Свети Никола да те пазят и занапред, братле!