Прочетен: 1248 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2009 10:03
-Заповядайте! - каза Тоган въпреки, че влизаха в кабинета на Зеркей Зданишев. - Настанете се удобно.
Другите двама влезнаха плахо и някак напрегнато се настаниха на кожените кресла. Кожата беше естествена, телешка. По стените на просторния кабинет висяха вехти портрети на ляво или крайно ляво мислещи, мъртви величия. Че Гевара пушеше пура без да подозира за кабинета или телешката кожа. Зданишев оглеждаше пространството изпълнено с неловкост и мавзолейщина. "Как стана така, че наглият турчин се чувства като у дома си в собствения ми кабинет?! Как стана така, че аз се чувствам като неканен гост в моята лична света червена обител?!" - се питаше младият мъж, председател на сто годишната комунистическа партия. Очите му се насълзиха, но той с опитен жест на опитен политик направи опит да прикрие опита на сълзите да опипат почвата върху опитното му лице.
Третата персона, която се пльосна до Зданишев, беше негов съпартиец и бивш министър, но от друга фракция. Не се обичаха, не изповядваха еднакви възгледи относно борбата на левите с богатите. Гумен Оф Чаров му беше името, така популярно сред младите комунисти. Казах "пльосна", защото салтото, което сътвори г-н Оф Чаров не можеше да се класифицира към сяданията.
- И така...- каза Ах Дед Тоган, следа като уби една досадна муха. - Сигурно се питате, защо съм ви събрал, защо точно тук и защо веднага след изборите на които, драги ми Зеркей, и ние и вие, но особено вие, се провалихме...така да се каже. Не бързайте, ще обясня!
Гумен се опита да вметне, че няма как Ах Дед да ги е събрал, тъй като се намираха в централата на тяхната партия- майка, но Тоган с властен жест парира репликата. Зданишев си помисли, че турчина уби втора муха. Той по принцип трудно мислеше и от там трудно разбираше, но сега просто се подведе.
- До тук добре! Четири години бяхме заедно в политиката, четири незабравими години на безхаберие и демагогия. – Тоган се изсмя развеселен от собствените си остроумие и прозорливост. Той обичаше, не...той беше влюбен в собствените си остроумие и прозорливост!
- Не са уместни такива шегички в този момент! Не съм съгласен да се подигравате с мандата ни! – Оф Чаров се изчерви и се сля със знамето зад него. Искрената възмута на своя съпартиец извади от чисто човешкия унес младия Зданишев. Той се огледа плахо и намести интелектуалните си очила.
- А тук, драги ми Гумене, няма нито един електорат. И за това ми се иска да разведря обстановката, макар че мен електората не ми пречи. – тогановата физиономия изстина и избледня. Това беше сигурен знак за сериозността на тази сбирка и неуспеха за разведряване на обстановката.
- Венсеремос. – изпусна се Зеркей.
- Да, но сега е момент за сериозни изводи и равносметки. Ние сме в много тежко положение и не без ваша помощ! – г-н Оф Чаров гледаше изпитателно малките свински очички на Ах Дед. Свинята е едно от най- умните животни, между другото! За това и Тоган си беше направил пластична операция за смаляване на иначе огромните си, сини очища. Сега бяха малки и кафяви.
- За какво ти беше да дрънкаш пред твоите зомбита глупости, които всички знаем много добре, че са истина? Имай малко уважение към партията- майка, която те роди, създаде и отгледа от нищото! – Гумен определено си изтърва нервите въпреки, че беше свикнал с космическата наглост на турчина. Все пак само Космосът е безкраен!
- Ами те и нашите са зомбита, ама дърти. Зомбитата нали са безсмъртни, като Георги Димитров и тавариш Ленин?! – отново се изпусна Зданишев, чиято червена фантазия се гонеше из далечните кътчета на Вселената с лицемерието на Тоган.
- Ти да мълчиш, когато разговарят възрастните! – изцепи се г-н Оф Чаров, обръщайки се към своя шеф. – Писна ми от недорасли комсомолци, които една далавера със руснаците не могат да спретнат! Сега другарят Путин ще ни привика на отчет и ти ще му обясняваш защо изпуснахме кокала!
- А... не! Аз няма да ходя пак в Москва! Миналият път две седмици не можех да седна на задника си! – Зерко направи сърдита гримаса тип “Ама тати много бие”.
В този момент на вътрешно партийна конфронтация, Ах Дед извади портативното си наргиле и запали ароматен хашиш с привкус на ферментирала вишна. Имаше нужда от помощни средства за да понесе допотопните крясъци на комунистите. “Ами то и аз съм комунист!” - обърка се в мислите си бившият агент от държавна сигурност.- “ Или съм либерал?!” – съвсем се оплете из хашишовите мъглявини “Сопола”. И други интимни мисли минаваха през ехтящата черепна кухина, но те бяха едва доловими.
- Да се върнем на основния проблем. Кранчетата, от които точехме вашата държава, ще ни бъдат спрени. Губим и европейските пари, губим и администрацията! Аз не мога да си позволя да остана с някакви си пет, шест хиляди евро на ден. Това е позор, това е падение причинено от вашата некадърност и аматьорщина! Щом не можете да си контролирате зомбитата, защо сте се хванали с мен на кючека?! – Ах Дед очевидно търсеше компенсация от червените за дето са го дигнали от софрата.
- Казва се “хорото”, а не “кючека” . – изтърси Зданишев и се опули, като дете хванато да пуши.
- Не сме ти виновни ние! Ти саботира нашия възход и дръзновение с нелепи изказвания и груби намеци, подлагайки ни на присмех. За наша сметка си направи реклама, а привърженици ни не можаха да понесат краха на борбата ни с богатите. – на Оф Чаров му потече мазна, белезникава слюнка в крайчицата на устата. Белият му перчем се мяташе като луд на сам, на там из кабинета на ръководителя на партията столетница, който междувременно беше разтворил куфарчето си и вадеше грим, червило и малко огледалце.
- Гумене, Гумене не е това начина да решим финансовите си проблеми. Стига сме си прехвърляли топката защото няма време, а трябва да вземем жизнено важно решение! Как да премахнем, отстраним, изгоним, прецакаме, изтормозим, опорочим, изложим, дескредитре...дескра...дескрудам... а бе там каквото и да беше това. С една дума как да преебем бате Бройко! Само така ще укротите своите зомбита, ако са останали все още някои живи. Само така аз ще се завърна на бял ат в голямата лапачка, в голямата мазаница, която вие наричате държава. – наргилето свърши своята работа и сега анадолеца мислеше трезво и се смееше леко с тих, дрезгав глас. Сякаш мъркаше добър, стар Запорожец!. Сети се, че портативното наргиле му беше подарък за Св. Валентиноглу, но не се сещаше от кого. “ Ебел еТем ли беше...уф тя пък беше жена, стига с тия извращения! Трябва да е бил Лукфи Мазнан, той ме обича...Л+ А = ВЛ...”.
- И как конкретно ще стане това?! Имаш ли план или ни хвърляш евро в очите?! – попита поуспокоилият се г-н Оф Чаров. Той осъзна, че трябва да вървят ръка за ръка, като едни истински пионерчета пред пенсионна възраст. Спомни си, че не успя да довърши делото си по РДСП или както е заложено в устава на партията- майка, Разграбване на Държавата в Собствена Полза.
И тук стана нещо много странно! Зеркей Зданишев избълва това, което другите двама опитни политици не смееха да кажат на глас, дори и пред отявлените мъртви революционери. По детски чист и леко наивен, явно младият комунист не съзнаваше сериозността на думите си и възприемаше всичко през непокварените си сетива, като една игра на тимуровата команда. В Москва все на това играеше като малък, но все сам с куклите. Ето какво снесе Зерко:
- Явно трябва да убием бате Бройко!
30.07.2009 20:04
30.07.2009 20:39
30.07.2009 21:47
30.07.2009 21:50
