Абсолютна тъмнина. Мракът запълваше всичко. Влизаше през очите и създаваше някаква своя реалност от халюцинации и размити контури. Тихо е. Само моите стъпки отекваха в продължително ехо. Бях разпънал, опипващи нищото, ръце на пред и бавно крачех.

 - Ей... - пробвах дали не бях онемял. Гласът ми се разпиля на стотици парчета идващи от всички страни.

 - Да?! - чу се нечий отговор, но този път нямаше ехо. Плътен глас от който те побиваха тръпки. Сега разбрах смисъла на това клише. Настръхнал и напрегнат, спрях и се ослушах за някакъв друг звук. Отново пълна тишина.

 - Кажи защо си дошъл или продължи своя път!

 - Но аз не знам къде съм дошъл и не помня как съм попаднал тук?! - гърлото ми беше сухо и всяка дума стържеше.

 - Тук е така. Това няма значение. Всеки разбира рано или късно.

 - А ти кой си?

 - Аз съм домакинът! Аз посрещам и изпращам!

 Нещо не беше на ред очевидно. Какъв е този шибан разговор пълен с абсурдни недомлъвки. Какво беше това проклето място. Царството на Тъмнината?! Стана ми студено.

 - И сега какво? Единственото което искам е да се махна от тук или поне някой да запали една лампа. - вече ме беше и страх.

 - Тука няма лампи, няма свещи, няма светлина! И друго...тук никой не идва без да си е пожелал. Помисли малко и ще се сетиш къде си, аз ще чакам да кажеш и защо си тук.

 - Сатаната?! - сега знаех, че сънувам и се успокоих за момент. Няма как да съм буден, алкохолен кошмар!

 - Има много имена с които ме наричат! За мен това няма значение, но да, аз се грижа за другата страна на нещата. Нали знаеш, че всяко нещо има и друга страна?

 - Да. Но според мен има някаква грешка! Аз съм вярващ човек и се мъча да живея сравнително праведно. - оправдавах се като ученик хванат да пуши. Сам се из дразних.

 - Повтарям, тук всички идват по собствено желание. Почни да разсъждаваш. И всички са вярващи, всички са ангели. Имаш ли представа колко пъти съм водил този досаден разговор? Знаеш колко агънца са ми блели тази песен? Мисли и казвай, ако не върви си!

 - Аз не си продавам душата! Няма да правя сделки с теб! – почти истерично изписках! Какъв е този театър?! Пак съм гледал филм на ужасите...

 - Ха-хаа...почна се! Аз не купувам! Имаш много стара информация. Това са минали времена. Бизнеса по тръгна и вече не се налага да купувам, всички идват доброволно! Скоро ще сложа и входна такса за досадници като теб. Ти кажи. Какво ми носиш щом си толкова богоугоден самарянин?

 Лоша работа, много лоша. Започнах и да се заяждам с дявола! Трябва да се събудя, трябва!

-          Затънал си, нали! –  успя да ме изпревари той – Забъркал си каша от лайна. Нека позная, молитвите ти не помагат?! Става все по-зле, батакът около теб е пълен. Жена ти те е напуснала, нямаш пари, нямаш дом, нямаш работа, децата ти те мразят....да изброявам ли още?!

-          Не!!! Стига, вярно е! Но не съм ИСКАЛ помощта ти, не съм те молил за нищо!

-          Все още не! Да не би онези другите да са отговорили на воплите ти?! Може би те допуснаха до тях, отпи ли от чашата им с елексир. Намери ли покой, намери ли утеха...говори ли с тях? Не, не ти се е случило нищо от това! Ето защо стоиш пред мен и си мислиш, че съм последният ти шанс, а аз съм първият, единственият ти.

-           Но аз нямам какво да ти дам. Нали вече не купуваш души! – какво пък. Реших да видя до къде ще доведе този цирк.

-           Преди беше по-трудно. Сега тълпите неудачници не могат да се разминат пред вратите ми. Сега всички се блъскат по пътя към Ада. Бедни, богати, болни, здрави...всеки иска да ми даде нещо, а в повечето случаи никой не знае какво точно иска в замяна. Закъсалите хорица се множат, сякаш аз управлявам света. На времето  знаехте какво искате, бяхте трудни за пазарлък, не бяхте доведени до пълно отчаяние! Онези смешници, конкуренцията де, ги държеше някак с празните си и мъгливи обещания, а човешката паплач искаше още и още и още! Никога не съм оставал без работа, но сега не мога да смогна. Като се върна на зад, си спомням когато взимах душите в замяна на любовта на една или друга жена, или мъж, в името на някаква свобода, на идеали. Пълнех торбите с наивни чувства и ги изхвърлях ненужни по вятъра.

-           Сега е друго. Коли, превзети любовници, пари, власт и такива нещастни създания като тебе, затънали до гуша в собствените си неудачи. Лесно и забавно. Кой има заслуга за това?! Аз? Не, аз също работих много, но тези от другата страна се предовериха на вас, гнидите по Земята. Те вярваха в човеците, в високия ви морал, цели и духовни потребности. Какъв смях. Всичко това се изпари лека по лека. Ето виж се ти! При най-малкият проблем и си готов на всичко! Милиони слаби и смазани хора! Аз бях прав, за нищо не ставате!

-           Какво да взема от теб? Вече почнахте да се раждате без душа! Празни и кухи. Искам тялото ти, веднага и безвъзвратно! Да или не?

-           Не разбирам за какво ти е моето тяло?! – бях стъписан и объркан, както винаги. Всички тези думи ми бяха познати, аз бях ги измислил, по дяволите! Ох, колко подходящо! А и беше прав. Не знаех вече какво исках. Старият си живот? Едва ли, там всичко беше потънало за винаги в сивота! Нов...

-           Аз знам какво да ти дам! Да или Не?

-           Да! – чух се да казвам и всичко изчезна.

Събудих се в някакво чуждо легло. До мен спеше някой. Дано да е жена! Явно бях се запил по нощните клубове. Станах и едвам запазих равновесие. Заклатушках се към банята да повърна. Усещах си тялото някак странно, но за цяла нощ беснеене това беше нормално състояние. Отворих вратата и вдигнах глава пред мивката. Застинах и чух собствения си писък .

 От  огледалото ме гледаше много странно същество. Космато, с зурла вместо нос, погледнах към краката си. Копита. И тогава видях и изящния чифт кафеникави рога, красящ главата ми.

 Някой в спалнята ме извика. Дано да е Кейт Мос поне!!!