Солени са водите на морето,
като сълзите на жената след раздяла.
Горчиви са вълните на на прибоя,
като празното легло в тиха стая.
На пристана се трупат лодки,
когато бурия връхлита бясно.
На кръчмаря виното привършва,
в салона е задушно, тясно.
Жени разголени в похот
танцуват сред цигарен дим,
моряците сред гърлен грохот
пеят в посред нощен пир.
Ще минат диви ветровете,
покой над бреговете ще застлан е
греблата ще заблъскат двете...
...и утрото на самотата ще настане.

qvno samotata ti e spatnik

mnogo poznato..