Тръгвам. Ти си смутена,
и думите са закъснели.
Очите ти са пълни с тревога,
ръцете се протягат за прегръдка.
Няма как да спрем съдбата!
Тръгвам. Моля се за няма милувка.
Сърцето ми вече не е тук
и няма как да разберем бягството му...
Далече, далече край брега,
край безкрая на морето!
Тръгвам. Небето е сиво.
Спомените са котвата,
ти си пристана...тих и уютен.
Бесовете на буриите
бяха спотаени в зениците ти!
Тръгвам. Залеза е тъй скоро.
Идва черна, тежка нощ.
Тя ще ни погълне без пощада.
Тя е сигурна раздяла!
Нейни са сенките ни.
Тръгвам. Платната чакат.
Аз съм студен и вглъбен.
Преди бяхме свободни
и благословени за обич,
за свещеното  единение!
Тръгвам. Сега е тишина!
Изпращаш ме вече погребан.
Изпращаш мигове наслада,
мигове от Рая...мигове от сънища.
Събуди се! Обляна в самота...