Имам сили да поискам прошка,
но няма на кого, но няма за какво!
На дрипите си нося черна брошка,
аз сянка съм на Мъртвото дърво.

Сред хората се скитам сам, самотен...
Нито те ме виждат, нито аз.
Във църквата крещи свещеник потен
подал глава от дяволската паст.

Ни вятъра косите ще ми роши,
ни морето ще ме приюти.
Със изпокъсаните си галоши
изгубих се в несбъднати мечти!

Белязан съм да бъда сянка
и нося малък, черен знак.
Това е моята примамка
за да ме намери Господ пак!
 

Прекрасно написано

Благодаря ти!

Докосващо е :) А какво по- важно от това в поезията :)

Strahotno. Bravo!