Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2013 00:57 - За тиквите и мечтите...
Автор: donkin Категория: Други   
Прочетен: 1729 Коментари: 1 Гласове:
3



 ...Имало едно време една много добра фея...

(Ох, така май не е добре...)

Имало едно време една гора, пълна с добри феи. Една от тях била толкова добра, че правила добрини без да се замисля... или – първо ги правела, после ги мислела...

(Така пък въобще не е добре...)

...

А Пепеляшка като разбрала, че Принцът организира бал... се подмокрила... от сълзи. Дълбоко в себе си много искала да отиде, та той да я види и, естествено да се прехласне по кой? – по неяяя, обаче още по-дълбоко в себе си знаела, че е едно много бедно (ама не – духом, само не духом!) същество и не може да отиде на тоя тъй сакрален бал... Защо ли? Ами защото по такива места се ходи подобаващо облечен. А Пепеляшка знаела, че е всичко друго, но не и подобаващо облечена...

...Плачейки на един дънер край пътя за гората (да я питаш защо точно там се е кротнала да циври...), надула главите на не една и две скромни твари горски... Шумът от нечовешката й мъка стигнал и до вълшебните уши на... кой? На добрата фея, разбира се. Добрата фея, разбира се, хукнала тозчас да се възползва от сетния шанс да стори какво? Доброоо.

-         Защо плачеш, Пепеляшке? (Не, че не знам, ама ти си кажи, кажи си...)

-         Къ щяло да не плача, добра фейо... – шмръкнала Пепеляшка едър сопол –

ти да си на мойто... такова и ти шъ ревеш...

-         Не разводнявай репликите, чедо, некои читатели са по-разсейливи...

-         Принцът организира бал...

-         Чух аз, чух... И ти искаш да идеш?

-         Къ щяло да не искам? Ония кикимори – заварените ми сестри – как

искат? Ама те и да не искат, ще идат...

-         И ти ще идеш!

-         С кво? Виж ма ква съм дрипла. Срааам...

-         Ето тука, тоя вързоп видиш ли го? – току Добрата фея измъкнала изпод

полите си един вързоп, златновезан такъв, жълтичък ...

-         Да. Даваш ли ми го?

-         Твой е. В него ти е вълшебната рокля, чедо. Обаче! В дванайсет часа

точно става на зелеви шумки, да знайш, да съ не отплеснеш...

-         То туй хубаво, фейо, амааааа – шмръкнала сетен сопол Пепеляшка – за

кво ми е рокля, кът си немам, горкана аз, обувчицииии...? Боса ли шъ припкам по принцовия балатум, сестроооо?

-         То там е с паркет, чедо... Няма да си боса. По-тихо реви, че мъ изнервяш

и шъ омешам вързопите тука... А! Ей го правилният, на!

-         Обувчици ли има вътре? Ама две ли са? На кво съ превръщат?

-         Две са. Не съ превръщат... Едната обаче требва да затриеш на връщане,

знаеш, нали?

-         Знам, знам... Ама мечта е туй с бала, сестро, мечта е... Гола и

неосъществима...

-         Е, ся, гола. Рокля и обуща за чудо и приказ ти дадох. Фея съм аз, не –

лукова глава. Вълшебството е гарантирано. Съмнения нямай, чедо...

-         Съмнения нямам аз, ама друг дерт имам...

-         Давай, че брадясах с тая добрина...

-         У мензис съм... Шми текне по никое време, знам съ аз, теклива съм си,

шса изложа кат истинска Пепеляшка... И Принцът шма разлюби преди да мъй залюбил... Горкана ааааз...

-         У, изчека ми се чекалото дорде го речеш. Ей ти още един вързоп...

-         Тия твойте кърпета немат свършване...

-         Немат. Добра фея ли съм аз или на петела шията?

-         Тука кво има?

-         Тампонче. Не казвай, че не тъ уцелих право в нуждата...

-         Уцели мъ. Предавам се. Готова съм. Отивам да съ приготвям, че...

-         Тичай, чедо, че таз приказка шъ свърши преди да е почнала кът хората...

...

 

А Горското джудже се разхождало по пътечката... същата тая пътечка и току се спряло до същия тоз дънер, дето плачела... Добрата фея... (...ама туй след няколко деня, де...)

            -    А!? Фея...

            -    Ммм, фея съм... Добра фея съм аз..., най-добрата, дорде не речеш...

            -    И, що плачеш кът си толкоз добра, ма, како?

            -    Ми, шси кажа пък... Пепеляшка много искаше да отиде на бала на Принцааа...

            -  Аха... бала на Принца... Чух, че некакъв сакатлък станал на тоя бал...   Неква бомба избухнала по никое време – у късните доби...

            -   За всичко, що й дадох, й казах, че е вълшебно...

            -   Добро си сторила...

            -   ...само забравих да й река, че в дванайсет часа точно тампончето шъ са  превърне в тиква,  (...ама от тия най-едрите – дет са кат на банкянски пожарникар главата...) да го махне преди това...

            -    Аууу...

            -    Ау, я! Да се таковам у добрата фея...

            -    Ъ... Ти шъ са таковаш... Аз не мога ли...

 

            КРАЙ.

 

 

 

           

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. sestra - Ууууужаааас!
27.08.2013 17:05
Аз през цялото време си викам, ма тая фея що не даде на момичето капки за нос с тез сополи дето ги точи, точно по бално време... Аааа тооо!!!!.... Какво нещо е животът. o_O
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: donkin
Категория: Други
Прочетен: 146716
Постинги: 147
Коментари: 93
Гласове: 549
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031