Ореол от самота, на челото ми пише Пуст Остров.
Обречен? Не, просто тръгвам на дълъг път.
Взимам храна за два дни, вода и вино.

Морето е море, защото не ограничава с пътища.
Свободният избор на безкрая.
Личната свобода на на посока, на ориентир.

Всички неща са подредени правилно.
Аз минавам през тях и ги разбърквам,
като лодка през пасаж паламуд.