Започна да кълве. Вятърът спря и морето се успокои. Слънцето напече, а аз нямах шапка. Излизаше скумрия и сафрид. В каютата имах все още студено узо и си налях в единствената чаша на лодката. Дълбочината беше деветдесет и пет метра и ръц...

Гледам очите ти, това е стара рецепта.
И виждам тъга и умора, а това е балада!
Морето е твърде далече за да ме утеши...

Тънка струйка дим от догаряща цигара...
Чаша с леден джин, тоник и лимон...
Морето се влива във вените ми...

Защо хората ме карат да се чувствам омерзен?
Защо бизнесмените с вратовръзки ме отвращават?
Защо забързаните амбиции ме отблъскват?

Роден в многодетно семейство на събирачи на памук, Джонсън израства в Мемфис, Тенеси и близо до Робинзънвил, Мисисипи. Той се научава да свири на хармоника, а впоследствие и на китара, повлиян, както от записите, така и от личните си кон...

Част II
Първо видя лодката, неговата лодка! Помисли си, че сърцето му трепна, но нямаше сърце! Беше просната с кила на горе на самият пясък, цялата обрасла с водорасли, миди и морски таралежи. Не беше успял да я почисти преди началото на ...

Ослепял от хилядите мачти,
уморен от безбройните вълни,
удавен в самотата на морето