Предателство след предателство, кървави дири.
Път осеян с гниеща плът, многото имена на любовта.
Накрай  пътуването идва Смъртта и посреща пътник,

Много пътища, много пътеки...
Кръстовища, отбивки, спирки.
По гарите спят душите на самотниците.

Има нещо в сърцето ми.
Някаква заблудена светулка.
Изгубен пламък, сладка болка.

Утрото бе тихо и синьо.
Слънцето се показа, а чашите ни бяха пълни.
Хората спяха по домовете си,

Ставам и си взимам душ, после кафе на крак, поглеждам към телевизора докато се обувам. Някаква женица с умърлушено, бяло лице разказва как е принудена да работи на три места. Двадесет часа на ден работа. Без да искам изпускам на глас - М...

Тревата поникна между скелетите оставени от зимата
и белите кости се скриха сред зеленото море,
но хората вървяха премръзнали,

 Толкова те исках,
че забравих да те повикам.
Повиках те,

Колко струва мълчанието ми
по средата на замръзнал океан.
Топлен от самотата си

Когато няма какво да кажеш,
допий си питието, загаси цигарата
и си тръгни.

Гася телевизора за да слушам воя на вятъра през фугите на прозорците.
Загасвам и полюлея и пускам настолната лампа, нощ е.
Събличам се и се завивам с одеало. Пускам радиото.

Мешка с хляб, лук и вино.
Здрави, кожени обувки и дървена тояжка.
Шапка.

Охра и синьо. Ако не е магия, значи е музика. Водите на морето с пясъчните дюни, със скалите и приглушените им светлосенки в мидено кафяво, потапящи се в тъмно лилави дълбини.  Небе, кристално небе и заоблените могили на пустинната плани...